Как да разберете дали детето ви е късно проговарящо

Лорън Лоуи, логопед, сертифициран от Ханен Център, Канада и автор с клинична практика

Статията е преведена от Ханен сертифициран логопед Гергана Бейчева

Ако потърсите с Google „18 month old not talking“ (18-месечно дете не говори), ще намерите хиляди публикации от загрижени родители, които търсят съвет за малкото си дете, което проговаря късно. Много от тези родители, чието дете изглежда се развива нормално във всяко друго отношение, споделят, че им се казва да не се притесняват, че даден член на семейството „е проговорил чак на 3-годишна възраст“ или че „момчетата проговарят късно“. Други родители казват, че лекарят им е обяснил да изчакат, докато детето им стане поне на две години, преди да потърсят помощ. Често интуицията на родителите ги кара да потърсят помощ, но другите им казват да „изчакат и да видят какво ще стане“. В крайна сметка, нали и Айнщайн е проговорил късно? Тази ситуация може да бъде много объркваща за родителите, които искат да направят най-доброто за детето си.

Подходът „изчакайте и вижте какво ще стане“ за деца, които проговарят късно, е резултат от погрешни схващания за обичайното езиково развитие. „Всички деца се развиват със собствено темпо“ е друга често използвана фраза, която родителите чуват, когато търсят обяснение за забавеното развитие на детето. Макар че до известна степен децата наистина се развиват със собствено темпо, ние знаем, че има определени основни етапни цели в развитието им, които трябва да бъдат достигнати до конкретна възраст. Когато не бъдат достигнати, това става причина за безпокойство. Докато някои деца сякаш наваксват сами, други не успяват да го направят.

Нека да видим какво разкриват изследванията за децата, които наричаме късно проговарящи. Обърнете внимание, че в този случай не говорим за деца с физическо увреждане или забавено развитие, като например церебрална парализа, синдром на Даун или аутизъм, такива с апраксия в детска възраст (затруднена координация на мускулите, използвани за произвеждането на реч) или деца с конкретно затруднение с езиковото разбиране и произвеждането на реч, известно като „забавяне в езиковото развитие или езиково разстройство“.

Кой е „късно проговарящ“?

„Късно проговарящ“ е малко дете (на възраст между 18 и 30 месеца), което има добро разбиране на езика, обикновено развива игрови, двигателни, мисловни и социални умения, но има ограничен говорен речник за възрастта си. Трудността, която срещат късно проговарящите деца, е конкретно с говоримия или експресивния език. Тази група може да бъде много озадачаваща, тъй като децата имат всички градивни елементи за говоримия език, но въпреки това не говорят или говорят много малко.

Изследователите още не са единодушни за обяснението за това конкретно забавяне в развитието. Те обаче са установили, че е по-вероятно късно проговарящите да имат семейна история на забавяне в езиковото развитие в ранна възраст, да са от мъжки пол и теглото им при раждане да е било по-малко от 85% от оптималното или да са се родили преди 37-ата гестационна седмица [1 ]. Също така е установено, че приблизително 13% от двегодишните деца са късно проговарящи [2].

Важни основни етапни цели в езиковото развитие:

С помощта на следните указания можете да определите дали речникът на детето ви е подходящ за възрастта му. Ако то още не е достигнало тези основни етапни цели в развитието, трябва да бъде прегледано от логопед:

• 18-месечните деца трябва да използват поне 20 думи, включително различни типове думи, като например съществителни имена („бебе“, „банан“), глаголи („ям“, „ходя“), предлози („горе“, „долу“), прилагателни („топло“, „мръсно“) и социални думи („здравей“, „чао“).

• 24-месечните деца трябва да използват поне 100 думи и да комбинират 2 думи заедно. Тези словосъчетания трябва да са генерирани от детето, а не „запаметени части“ от езика, като например „благодаря“, „чао“, „млякото свърши“ или „какво е това?“. Примери за верни словосъчетания: „кучето излезе“, „ям банан“ или „мръсни ръце“.

Децата, които проговорят късно, наваксват ли сами?

Тъй като тази група деца напредва толкова добре в други области на развитието си, родителите и другите хора могат да предположат, че децата ще наваксат сами. Всъщност много късно проговарящи деца „израстват този проблем“, но много не го правят. Може да е трудно да се предвиди кои деца няма да настигнат връстниците си, но съществува списък с рискови фактори, които подсказват, че има по-голяма вероятност дадено дете да изпитва трайни езикови затруднения [4]. Те включват:

• тихо като бебе; „гука“ малко;
• прекарани ушни инфекции;
• ограничен брой съгласни звуци (напр. п, б, м, т, д, н, к, г и др.);
• не свързва идеи и действия „на ужким“, докато играе;
• не имитира (копира) думи;
• използва предимно съществителни имена (имена на хора, места, неща) и няколко глагола (думи за действие);
• затруднения при играта с връстници (социални умения);
• семейна история на забавено развитие по отношение на общуването, затруднения с ученето или учебния процес;
• леко забавяне в разбирането (схващането) за съответната възраст;
• използва малко жестове при общуване.

Ако малко дете има ограничен речник за възрастта си и някой от горепосочените рискови фактори е приложим за него, препоръчваме консултация с логопед. Децата, които демонстрират последните три рискови фактора по-горе (семейна анамнеза, проблеми с разбирането или малко на брой жестове), са изложени на най-голям риск от продължително забавяне в езиковото развитие [1]. Вместо да се приема подходът „нека да изчакаме и да видим какво ще стане“, Центърът „Ханен“ препоръчва малките деца, които проговарят късно, да получат помощ възможно най-рано.

Как стои въпросът с групата късно проговарящи, които изглежда наваксват без интервенция? Въпреки че голям процент от тези деца изглежда догонват връстниците си, преди да започнат училище, проучванията показват, че тази група деца не се представя толкова добре, колкото връстниците им в определени аспекти на езиковата употреба, като сложност на езика и граматика. [3]. Затова Центърът „Ханен“ препоръчва интервенция при всички малки деца, които се проявяват като късно проговарящи, за да се предотвратят по-нататъшни езикови трудности.

Какво трябва да направите, ако детето ви е късно проговарящо?

Ако смятате, че детето ви може да е късно проговарящо, никога не е твърде рано да потърсите помощ. Знаем, че колкото по-рано започнем да помагаме на децата, толкова по-добри  резултати постигат.

Можете да направите следното:

• Консултирайте се с логопед и споделете притесненията си.
• Заведете детето си на преглед на слуха дори да смятате, че то чува отлично. Важно е да се уверите, че детето чува звуци с различна сила и височина. Дори леките нарушения на слуха могат да причинят трудности с говорното и езиковото развитие.
• Намерете логопед, сертифициран от „Ханен“, който е сертифициран да предлага програмата It Takes Two To Talk® - The Hanen Program® за родители на късно проговарящи деца, която помага на родителите да научат конкретни техники, с които да превърнат ежедневните дейности във възможности за увеличаване на речниковия запас на детето. 

 

Източници:

1. Ellis, E. & Thal, D. (2008). Early Language Delay and Risk for Language Impairment. Perspectives on Language Learning and Education, 15: 93-100.
2. Telethon Institute for Child Health Research (2008, May 16). Mixed Results For Late-talking Toddlers. ScienceDaily. 16 May 2008. Web. 10 Jun. 2011.
3. Rice, M. L., Taylor, C. L., & Zubrick, S.R. (2008). Language outcomes of 7-year-old children with or without a history of late language emergence at 24 months. Journal of Speech, Language, and Hearing Research, 51, 394-407.
4. Olswang, L.B., Rodriguez, B. & Timler, G. (1998). Recommending Intervention for Toddlers With Specific Language Learning Difficulties: We May Not Have All the Answers, But We Know a Lot. American Journal of Speech Language Pathology, 7, 23 - 32.